Шизофрения Резиденция Карамел

Шизофрения Резиденция Карамел. Негативните симптоми  са обедняването на речта и интересите, емоционалното изравняване. Те са израз на самото заболяване.  Обедняването на речта  се изразява с несъдържателни и лаконични отговори на поставени въпроси. Пациентът малко говори за себе си. Мисленето и движенията са забавени. Емоционалното изравняване се изразява  в липса на нормална модулация на настроението, намалява емоционалната реактивност и лицевата изразеност. Пациентът губи воля и мотивация за работа и грижи за себе си.

 

Шизофрения Резиденция Карамел

• Параноидна – срещат се преживявания за отнемане или предаване на мисли, налудности за контрол, за въздействие, слухови халюцинации, които могат да заповядват на пациента да направи нещо или да коментират поведението му. Обикновено съзнанието се владее от мисли за преследване, подслушване. В поведението и речта на околните открива значение, което се отнася до него;
• Хебефрения. Това е форма на шизофренията, която протича прогресивно с обостряния на симптомите, но без ясни пристъпи. На фона на резки колебания в настроението може да се прояви със силно ексцентрично поведение, сексуално или сексуалноагресивно поведение;
• Кататония. При тази форма са много характерни нарушенията на волята. Типични са пристъпи с много активни движения до пристъпи с пълна липса на движения.

 

Шизотипни разстройства – Това са разстройства, които наподобяват шизофренията по нарушенията в поведението, мисленето или настроението, но няма истински, типични шизофренни нарушения. Симптомите на тези разстройства са:

 

• дистанцираност;
• невъзможност да се изпита удоволствие;
• ексцентрично поведение;
• склонност към самоизолация;
• редки, бързопреходни епизоди с интензивни халюцинации и налудности;
• нарушение във възприятието на собствения външен вид.Важно е болните да приемат предписаните им от специалиста медикаменти, като по този начин се осигурява т.нар. поддържаща фармакотерапия, която може значително да забави прогредиентния ход на заболяването.

   

  Болните е добре да бъдат включени в терапевтични общества и групи, в които да се осигурява поддържане на оптимално ниво на социална вградимост и сензитивност.

  Лечението е преди всичко медикаментозно с антипсихотици под контрола на психиатър. Лечението не бива да се спира самостоятелно, а да се следва стриктно предписаната терапия. При резистентни на терапията и тежки случаи не е изгубила своето значение и електроконвулзивната терапия.