Дъжд вали в старчески дом, частен дом Резиденция за възрастни Карамел

 

Понякога когато вали, си мисля – ако съм цвете ще стана голям, ако съм животинка ще
тичам да се скрия накъде, ако съм охлюв ще изчакам да спре и ще изляза. Толкова вариации на един дъжд и погледнато отстрани. Такава е и ситуацията в държавните домове, в частните домове, в старческия дом, в хосписи, такава е ситуацията дори и в твоя и моя и неговия дом. Въпрос на поглед и желание да се бориш, да не мислиш за болести и пенсии и за лекари и медицински сестри, цени, пансиони и лечение.

Ние сме ние – усмихнати, радостни в дом за стари хора. Далече от големия град , на 40 мин от град София. На 60 мин от град Ловеч, Плевен. Ботевград и Правец са доста по-близко до нас. Луковит, Тетевен и Роман също са близко. Обичам да вали – всичко притихва, дори и най – палавите. А вие какво си мислите че в Резиденция за Възрастни Карамел скучаем – тук няма скука, социалните работници (служители) се грижат за нашата разнообразна и системна надпревара в успехи и амбиции.
Било то игра на покер, на белот, тенис на маса, бингото и не се сърди човечето.
Там надпреварата и споровете са най-големи. Но да продължавам с дъжда – като вали всички тези ентусиасти притихват, стават спокойни и уравновесени.

Старчески дом придобива вид на обикновена къща. Лечение. Понякога обичам да излизам докато вали, не на дъжда а ей така под стряхата, да седна на пейката и да гледам как вали, тихо и смирено. Няма нищо по-хубаво от природата, тя е съвършена.
Грижа за стари хора, това е нещо не съвсем лесно – когато вали дъжд е лесно, защото всички притихват, но когато спре лекари, санитари, болногледачи, резиденти – се пробуждат. Започва едно тичане из Старческия дом. Всеки на някъде, намират си задачи, бързат да не пропуснат и забравят, а нас наричат старческа деменция. Смея се

Виж и другите ни статии: Новини