Дом за стари хора Резиденция Карамел Алцхаймер

На първо място, с помощта на тестови скали е необходимо да се регистрира степента на когнитивния дефицит и неговата прогресия във времето. Това означава, че тестуването трябва да се провежда няколко пъти в годинат.  Тъй като динамиката на нарушенията при болестта на Алцхаймер предполага относително бързо задълбочаване на състоянието. Добре е чрез изследване за наличие на депресивно състояние то да се разграничи от деменция. Поради сходната картина на нарушени когнитивни функции при депресивните пациенти. За да бъде сигурна диагнозата, е необходимо да се докаже комплексността на интелектуалния упадък.  Който при други състояния (например исхемичен инсулт) е свързан само с определена функция, като говор, разбиране на реч и т.н. Трябва да се изключат и други причини за деменция – алкохолна злоупотреба, съдови заболявания, интоксикации, инфекциозни заболявания на нервната система и др. Дом за стари хора Резиденция Карамел Алцхаймер.

 

 

Дом за стари хора Резиденция Карамел Алцхаймер

За по-голямо удобство, а и с дидактична цел, протичането на болестта се разделя на няколко стадия.

 

Характерни за първия стадий са предимно паметовите нарушения. Засяга се основно паметта за близки събития и фиксационната памет – тази която ни помага да придобиваме нови знания и умения. Освен това са налице и нарушения в ориентацията и възприятията, както и способността за вземане на решения. Изпадането в депресивно състояние е типично. Продължителността на този стадий е около 3 години, но може да бъде и значително по-кратък.

 

През втория стадий паметовите нарушения се задълбочават. Болните не са способни да се ориентират в пространството и времето, наблюдават се сериозни нарушения в самообслужването и способностите за общуване. За извършването на ежедневните дейности, болните се нуждаят от помощ, налице са обърканост и напрегнатост в психоемоционално отношения. Продължителността на стадия варира в големи граници – от 1 до 8 години (рядко).

Третият стадий е последнен за заболяването и се характеризира с разпад на ядрото на личността и със загуба на всички психосоциални функции. Болните не са способни да контролират тазовите си резервоари, не се хранят сами и поради драстичната загуба на нервна тъкан се разстройват метаболитните процеси в организма и болните губят тегло. Изходът от състоянието е летален, обикновено в маразъм.