Деменция Старчески дом
Деменция Старчески дом. Има няколко етапа на когнитивното нарушение при деменция: субективно когнитивно нарушение, леко когнитивно нарушение, лек дементен синдром, умерен дементен синдром и тежка деменция. Важно е да се отбележи, че етапите на деменцията не са случайни. Деменцията, особено тази в резултат на невродегенерации, е континуум и няма ясно обособени граници между етапите. Те са определени предимно спрямо справянето с ежедневните дейности.
Деменция Старчески дом
ЛКН се възприема като преходен етап между нормално когнитивно стареене и лека деменция3. На този етап, вече има доказателства относно промяна в когнитивните умения спрямо предишното ниво на функциониране на човека, и спрямо очакванията за сегашното му представяне съобразно възрастта и образованието. Въпреки промените, самото оплакване не е достатъчно, за да бъде определено като деменция и индвидът е функционално независим в своето ежедневие4.
Настъпилата промяна може да обхваща повече от една когнитивна област (например памет, екзекутивни функции, внимание, език, зрителнопространствени умения). Често ЛКН се разделя на два вида на базата на нарушенията на паметта – амнестичен и неамнестичен тип ЛКН. В зависимост от засегнатите области, етиологията на ЛДС може да бъде оценена (Виж Ниво 2)4.
ЛКН има негативен ефект върху брачните взаимоотношения поради нарушена комуникация, загуба на взаимност и сплотеност между двамата, нарушено изразяване на позитивни емоции5.
След първите забележими симптоми, ЛКН често води до тревожност и раздразнение, повлиявайки на емоционалното състояние на индивида.
В 10-15% от случаите, ЛКН прераства в деменция. В другите случаи състоянието се подобрява или стабилизира6.
Ключовите характеристики на ЛПН са устойчиви и нарастващи промени в поведението и личността .
Промените могат да бъдат свързани с мотивацията (например апатия, липса на спонтанност, безразличие), регулацията на настроението (например тревожност, раздразнимост), контролът на импулсите (например поведение лишено от задръжки и зависимо от стимули), неуместно поведение в социални ситуации (например липса на емпатия и такт) или анормално възприятие и контрол върху мислите (например илюзии и халюцинации).
Промените в поведението трябва да бъдат достатъчно сериозни, че да водят до нарушения в междуличностните взаимоотношения или нарушени умения в работата. Въпреки това хората с ЛПН все още могат да запазят известна независимост при изпълнение на ежедневните им задачи.