Алцхаймер резиденция за възрастни Карамел
| Болест на Алцхаймер | |
|---|---|
Сравнение на нормален (вляво) и засегнат от Алцхаймер мозък (вдясно)
|
|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ–10 | G30, F00 |
| МКБ–9 | 331.0, 290.1 |
| Болест на Алцхаймер в Общомедия | |
Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, което обикновено се развива бавно и постепенно се влошава с времето.[1][2] То е причина за 60 – 70% от случаите на деменция.[1][2] В ранните етапи най-честият симптом е трудното припомняне на скорошни събития.[1] С напредването на болестта се появяват и симптоми като проблеми с говора, дезориентация, промени в настроението, загуба на мотивация, затруднения при ежедневни дейности и поведенчески проблеми.[1][2] С влошаването на общото им състояние болните често се отдръпват от близките си и от обществото.[1] Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.[3] Макар че скоростта на напредване на болестта може да е различна, най-често продължителността на живота след диагностициране е три до девет години.[4][5]
Алцхаймер резиденция за възрастни Карамел
Причините за болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени.[1] Смята се, че около 70% от риска се наследява от родителите на болния чрез множество свързани гени.[6] Други рискови фактори са предходни наранявания на главата, депресия и хипертония.[1]Развитието на болестта се свързва с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък.[6][7] При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер и кръвни изследвания, за да се елиминират други възможни причини.[8] Първоначалните симптоми често се бъркат с нормално остаряване.[1] За окончателно диагностициране е необходимо изследване на мозъчна тъкан.[6] Умствените и физически упражнения и избягването на затлъстяване може би намаляват риска от болестта на Алцхаймер, но доказателствата за това са слаби.[6][9] Няма лекарства или добавки, които да са показали, че намаляват риска от заболяване.[10]
Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да спрат или преобърнат развитието на болестта.[2] Болните все повече разчитат на други за обслужването си, което често създава значителни тежести от социален, психологически, физически и материален характер за грижещите се за тях.[11][12][13] Програми за физически упражнения могат да бъдат помогнат за осъществяването на ежедневни дейности.[14] Поведенчески проблеми или психоза в резултат на деменцията често се третират с антипсихотици, но това обикновено не се препоръчва, тъй като ползите са малки а нараства рискът от ранна смърт.[15][16]