Алцхаймер Резиденция Карамел
Алцхаймер Резиденция Карамел. Депресията е най-често срещаният симптом от тази категория. Между 15% и 40% от пациентите с Алцхаймер страдат от депресия. При 15-20% от случаите тя се появява като симптом в ранната фаза на заболяването – в рамките на първите 3 години. По-редки нарушения в тази категория са тревожност, раздразнителност, агресия и други подобни катастрофични реакции, които представляват внезапен емоционален изблик, провокиран от неуспех. Характерни са при по-тежка когнитивна (умствена) увреда и по-напреднал стадий.
Алцхаймер Резиденция Карамел
Вторият по честота психопатологичен симптом са делюзиите (40%). Те представляват фалшиви идеи, за които болните не могат да бъдат разубедени, постоянни са и влияят значимо върху поведението им с прояви на агресивност. Най-чести са делюзиите с нарушена идентификация. . Срещат се и халюцинации, които са предимно зрителни и по-рядко слухови; те са свързани с по-бърза прогресия на заболяването и също водят до промяна в поведението.
Те засягат основно паметта – епизодичната и семантичната памет, с последващи дезориентация за време и място, при относително съхранена краткосрочна памет. Характерно е нарушението на речевите функции с афазия и обедняване на речниковия запас, на гнозиса и праксиса. Екзекутивните функции представляват сложна психична активност, която включва способностти за инициатива, планиране и регулация на поведението, и когнитивна пластичност. Дефицитът на тези способности е тясно свързан с прогресията на заболяването, но се счита, че той се явява още в началото и значително допринася за задълбочаване разстройството на паметта. Вниманието при болестта на Алцхаймер е нарушено още в ранния стадий като се засягат разпределеното и отчасти селективното внимание, докато поддържащото внимание е относително запазено. Този дефицит се проявява при контрола на нови, нерутинни ситуации с цел по-ефективно поведение чрез реализация на едновременно извършване и бързо превключване между различни дейности.
Болестта на Алцхаймер не се развива в линеарна прогресия. Някои симптоми могат да проявят по-рано или по-късно от описаното в установените фази, или изобщо да не се проявят. Също така някои пациенти преминават от фаза във фаза в периодична повтаряемост.
Фазите могат и да се застъпват – някои пациенти се справят с едни задачи, а с други – не, т.е. проявяват симптоми на две фази едновременно сякаш са в тях по едно и също време.
Някои симптоми могат да се появят и после да изчезнат, например загубата на ориентация. Но загубата на паметта винаги се влошава с времето.