София деменция старчески дом Резиденция Карамел
Деменцията (на латински: Dementia – „без ум“) е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и други.[1] Деменцията обикновено е „болест на старостта“. Една от формите на деменция, но далеч не единствена, е болестта на Алцхаймер.
Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет. А след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции.
Деменциите могат да настъпят остро след травма, инфекции, мозъчен инсулт и др. Но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.
София деменция старчески дом Резиденция Карамел
Причините за деменция могат да бъдат от различно естество – съдови,[2] инфекции, травми, интоксикации, тумори, генетични, метаболитни и др. Съществуват обаче голям брой деменции, които нямат конкретен причинител, като болестта на Алцхаймер. Тези заболявания се наричат дегенеративни и са най-честата причина за деменция, особено сред по-възрастната част на населението.[3]
Деменциите се лекуват от лекар след предварително поставена диагноза. От голямо значение е правилно поставената диагноза, тъй като поведението на лекаря и лечението на различните видове деменции се различават.
Въпреки големият напредък на неврологията в последните години в областта на деменциите все още не е открито дефинитивно лечение на по-голямата част от дегенеративните заболявания, протичащи с дементен синдром.
Ранното откриване на заболяванията и адекватното им лечение води до прекратяване или забавяне на прогреса на заболяването, което зависи от отговорността на всеки човек и близките му относно здравето му.[4]
Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека. Анализира се по различни начини от различните течения – от панпсихизма и анимизма до традиционните и организирани религиозни системи, както и от светската и материалистична философия. Повечето то тях приемат, че основни характеристики на ума са способността за формиране на съзнателен опит и интелигентното мислене. Като характеристиките на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание и способност за комуникация. Съвременните теории отнасят към тях и множество несъзнателни процеси.
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на Заратустра, Сидхарта Гаутама, Платон, Аристотел и други древногръцки, индийски, ислямски и средновековни европейски философи. Предмодерните разбирания за ума, като това за неоплатоническия нус, го разглеждат като аспект на душата – едновременно божествен и безсмъртен, свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на космоса.