Приказка за възрастни – Резиденция за възрастни Карамел

 

Имало едно време, надявам се да се усмихнахте – един принц и една принцеса. Всички знаем тази приказка, но аз искам да започна с разказа за една друга история. Тя е видяна с очите на един не толкова стар човек. Намирам се в частен дом за стари хора, в гр. Ябланица, село Добревци. Истината е че се намираме на 1 час път от София. Както и Плевен, Лфовеч, Враца, Ботевград и Правец, но не ни липсват въобще.

В държавния дом където бяха някой от резидентите сега в този дом разказват, че имало една стая. Наричали я – ето хванахте се, смея се. Няма такива стаи нито в държавните домове , нито в частните старчески домове.

Едно запомнете от мен – кой каквото си направи, това ще му е. независимо къде сте, важното е хората, с които споделяте трапезата, пейката навън, стаята сутрин и вечер.

В старчески дом за стари хора, даже и лекарите са наши приятели. Е за сестрата не мога да кажа, защото тя повече иска с доктора да се смее.

Но пък най-големи веселяци са санитарите, е те са просто върха на купона, където и да сме с тях е забавно. Най- интересно става когато са минали празниците, всеки се затваря в себе си, не си мислят за алцхаймер и деменция. Започват да го налазват знаете там онези мисли и те са като соколи (санитарите) – те виждат всичко, даже се смее – те виждат и през дрехите. Като те видят, че започваш да сядаш на крайчето на пейкат. Също така и в дъното на двора – долитат като един голям рояк. Казвам рояк ,защото се чуват още от портата на нашия старчески дом. Грабват се с огромните си ръце и започват да танцуват с теб, толкова приятно ти става, че забравяш за онези мисли.

Приказно е, когато имаш приказка в сърцето, знаеш че във всеки един момент можеш да отвориш прозорчето и пуснеш сокола, и си сигурен, че той ще извади най-доброто от себе си, за да можеш ти стария човек да се почувстваш отново истински обичан, пълноценен и засмян.

 

Виж и другите ни статии: Новини