Аз и моят спомен от държавния дом

 

Здравей, казвам се аз , искам да споделя разликата между Резиденция Карамел и държавния дом където бях досега. Няма да се оплаквам, защото не съм малко дете или някой лигльо, просто ще ви разкажа.

Сутрин ни будят в 6 часа, защото идват санитарките и ние бързо трябва да се облечем и оправим леглата и бързо да освободим стаята.

Излизаме кой навън, кой в коридора, кой където намери, само да не е в стаята. Там започва голямото чистене, колко пък да е голямо – отварят широко прозорците и става толкова студено, че после цял ден не може да се затопли, но никой не може да спори. Така си стоим докато стане време за закуска.

 

Държавен дом – закуска

Дойде и това блажено време да седнем и да ядем, красота и изненадата идва – смеем се винаги какво ще ходим да си вземем с таблите – сещате се малко сме като в ученически стол. Днес беше подобно на държавна болница – трябват очила за да видиш парчето сирене и филията намазана с маргарин, добре че е чаят, да ни заслади. Но как да го кажа, държавният дом не може да се сравни с частния дом за стари хора. Забавата тук е впечатляваща, персоналът много се старае ние гостите да не се чувстваме като пациенти в държавна болница. Вечното търсене и лутане тук го няма. В резиденция за възрастни Карамел, на 40 минути от София нищо не липсва, имаме си лекар, медицинска сестра и много приятели, който се грижат за нашето добро
настроение.

Понякога си мисля, че не всеки има шанса да прескочи от държавен дом за стари хора в частен старчески дом. Толкова е хубаво не мога да опиша разликата. Виждаш живота по един различен начин, дори понякога е доста по-хубав и пълноценен от този, който досега сме водили. Живот в големия град, сами, въпрос на оцеляване , без разнообразна храна, всеки ден едно и също, просто поредния ден.

Виж и другите ни статии: Новини