Дом за стари хора шизофрения деменция

Дом за стари хора шизофрения деменция.

Знаете ли какво е да чувате постоянно нечий глас в главата си, който ви заповядва, коментира или се присмива? А когато този глас не е само един, а няколко? Можете ли да си представите тези появяващи се и изчезващи когато си поискат натрапници, които контролират ума, съзнанието, поведението, целия ви свят? Знаете ли какво е собствената ви глава вече да не е ваша,  да е контролирана от други сили, а да ви се налага да я носите на раменете си? И аз не знам!

Дом за стари хора шизофрения деменция

Но ви уверявам, че неведнъж съм се опитвала да си го представя. И всеки опит за това ме е плашел и натъжавал същевременно, когато се доближа до някаква вероятна за мен истина. В мен са възниквали редица въпроси, най-честия от които: „Как се живее по този начин?“

Отговорът са ми показвали хората, страдащи от шизофрения, с които съм имала контакт в професионален или личен план. И този отговор не е труден за отгатване: с шизофрения се живее тежко, мъчително или..изобщо не се живее. С последното изтъквам опитите за самоубийство на някои от страдащите, което е напълно разбираемо.

Несъмнено винаги ще има хора, които са неспособни (поради една или друга причина), да бъдат като останалите. Които отхвърлят обществените си роли или по друг начин смущават своите ближни и околните. За шизофренията се носят толкова легенди, някои от които напълно безпочвени, че ми е трудно да отделя място за всички. Някъде там се случва нещо „лошо“ и обществото бърза да провери менталния му статус.

И разбира се, едно от редовните възклицания е: „Шизофреник“. Малко хора са наясно, че шизофреникът е по-скоро опасен за себе си, отколкото за околните. Масовите „злочинства“ са дело на хора, които не носят клеймото на психично увредени. Животът ни се вгорчава в пъти повече от онези, които носят гордото название „нормални“.