Алцхаймер старчески дом Карамел
Нарастващото увреждане на познавателната способност и паметта на болния от болестта на Алцхаймер води до категорично диагностициране на заболяването. В редки случаи затруднения с езика, изпълнителните функции, възприятията или движението са по-изявени от проблемите с паметта.[31] Болестта не засяга еднакво целия капацитет на паметта. По-старите спомени от живота на човека (епизодична памет), научените факти (семантична памет) и паметта на тялото (имплицитна памет) са по-слабо засегнати от паметта за нови факти или спомени.[32][33]
Алцхаймер старчески дом Карамел
Проблемите с езика се характеризират от свиване на речника и намалена гладкост на речта. Водещи то общо влошаване на говоримия и писмен език.[31][34] В тази фаза на заболяването болният обикновено може да комуникира адекватно основни идеи.[31][34][35] При извършване на фини движения, като писане, рисуване или обличане. Може да има някои проблеми с координирането и планирането на движенията, но те най-често са незабележими.[31] С напредването на болестта болните често продължават да изпълняват много действия самостоятелно, но може да имат нужда от съдействие или надзор с действията, с най-високи познавателни изисквания.[31]
Прогресивното влошаване на болестта започва да нарушава самостоятелността, като болните стават неспособни да се справят с обичайни дейности от ежедневието.[31]Затрудненията в говора става очевидни, поради неспособността за припомняне на думи, което води до честата им неправилна замяна с други (парафазия). Способността за четене и писане също се губи постепенно.[31][35] Сложните поредици от движения стават по-зле координирани с напредването на времето и заболяването, което увеличава риска от падания.[31] През тази фаза проблемите с паметта се влошават и болният може да не успява да разпознае дори свои близки.[31] Дългосрочната памет, която дотогава е ненарушена, започва да се влошава.[31]
Преобладаващи стават поведенческите и невропсихиатрични промени. Обичайни прояви са лутане, раздразнителност и псевдобулбарен афект, водещи до плач, пристъпи на непредизвикана агресия или съпротива към грижите за болния.[31] Възможна е проява и на синдром на залеза.[36] Приблизително 30% от болните развиват делюзионна фалшива идентификация и други делюзионни симптоми.[31] Честа е загубата на разбиране за собственото заболяване и ограниченията, налагани от него.[31] Може да се развие уринарна инконтиненция.[31] Тези симптоми създават стрес за близките и грижещите се за болните, който може да бъде намален с преместване на болния от дома му в специализирани заведения за дългосрочна грижа.[31][37]