Алцхаймер старчески дом
Алцхаймер старчески дом.Депресията е най-често срещаният симптом от тази категория. Между 15% и 40% от пациентите с Алцхаймер страдат от депресия. При 15-20% от случаите тя се появява като симптом в ранната фаза на заболяването – в рамките на първите 3 години. По-редки нарушения в тази категория са тревожност, раздразнителност, агресия и други подобни катастрофични реакции, които представляват внезапен емоционален изблик, провокиран от неуспех. Характерни са при по-тежка когнитивна (умствена) увреда и по-напреднал стадий.
Алцхаймер старчески дом
Вторият по честота психопатологичен симптом са делюзиите (40%). Те представляват фалшиви идеи, за които болните не могат да бъдат разубедени, постоянни са и влияят значимо върху поведението им с прояви на агресивност. Най-чести са делюзиите с нарушена идентификация. . Срещат се и халюцинации, които са предимно зрителни и по-рядко слухови; те са свързани с по-бърза прогресия на заболяването и също водят до промяна в поведението.
При болестта на Алцхаймер симптомите биват два основни типа – когнитивни, т.е. свързани с паметта, и не-когнитивни, т.е. свързани с други физически и поведенчески прояви. Когнитивните и не-когнитивните нарушения обуславят градиращо намаляващата способност на болните да се справят с дейностите в живота – от най-рутинни до по-сложни. Развитието на симптомите се дължи на структурни изменения в различни центрове на мозъка и мозъчната кора. Колкото повече се задълбочават тези изменения, толкова по-силно се изразяват симптомите в живота на пациента, което постепенно води до пълната им зависимост от околните. В началото болните не могат да се справят с комплексни задачи и нови дейности, като най-чести са грешките при справяне с финанси, трудности при ползване на телефон и на градски транспорт. С прогресирането на болестта се нарушава изпълнението на всички дейности до степен на невъзможност за самообслужване.
Те засягат основно паметта – епизодичната и семантичната памет, с последващи дезориентация за време и място, при относително съхранена краткосрочна памет. Характерно е нарушението на речевите функции с афазия и обедняване на речниковия запас, на гнозиса и праксиса. Екзекутивните функции представляват сложна психична активност, която включва способностти за инициатива, планиране и регулация на поведението, и когнитивна пластичност.